Документалният конкурс на 26-ия София Филм Фест

 Документалният конкурс на 26-ия София Филм Фест

Кадър от филма „Джейн Бъркин според Шарлот Генсбур“

Документалните творби в конкурсната програма на 26-ия София Филм Фест представляват изключителна селекция за почитатели на киното.Те представляват уникални, автентични разкази – образ и огледало на нашето съвремие.
„Бягство“ на датския режисьор Йонас Похер Расмусен, който вече влезе в историята като първият филм, номиниран за Оскар едновременно в три категории – най-добър пълнометражен анимационен филм, най-добър документален и международен филм. Тойразказва необикновена истинска история за уважаван преподавател, който решава да сключи брак с дългогодишния си приятел, но преди това трябва да разкрие травмиращи тайни, пазени повече от две десетилетия. Творбата е завладяваща смесица от изкусна анимация и документален реализъм.
„Братя“ на режисьора Франческо Монтаньер представя дилемите на трима босненски братя, поели тежки семейни отговорности, след като баща им е осъден като терорист.
„Кмет, овчар, вдовица, змей“ на Елица Петкова е разказ за изолираното в планината село Пирин, което най-вероятно ще изчезне след 20 години. Камерата придружава няколко местни жители, които се борят отчаяно срещу запустяването.
Във френския филм „Джейн Бъркин според Шарлот Генсбур“ подходът на дъщерята-режисьор е деликатен и интригуващ – Шарлот Генсбур успява да представи своята прочута майка, актрисата Джейн Бъркин, преодолявайки чувството за естествена резервираност.
„Животът на Ивана“ на режисьора Ренато Борайо Серано проследява драматични промени в живота на 26-годишната Ивана и нейните пет деца в продължение на четири години – от суровата реалност на номади в тундрата, отглеждащи стадо северни елени, до сблъсъка със съвременността в град в далечния Сибир.
В „За шепа пържени картофи“ на Жан Либон и Ив Инан инспектор в Брюксел разследва случай на убийство в квартал със съмнителна репутация. Намирането на няколко пържени картофи води до улики към извършителя на престъплението, лишило от живот една жена, която понякога работи като проститутка.
В „Къде отиваме?“ на режисьора Руслан Федотов разказът е капсулиран в мрежата на московското метро и заснет в продължение на една година – безкрайните тунели и коридори са среда без дневна светлина, ничия земя, в която сякаш няма значение кой накъде се движи.
Действието в „Нашето тихо местенце“ на режисьорката Елица Георгиева се развива във Франция, където две млади жени се срещат и сближават заради общия стремеж да овладеят френския език не само като средство за общуване, но и като инструмент за себеизразяване.
„Остров – загубеният остров“ е дело на руската режисьорка Светлана Родина и швейцарския фотограф и режисьор Лоран Стоп. Те разказват за отдалечения Остров, който след разпадането на Съветския съюз напълно изчезва от полезрението на хората в политическата система. На ръба между утопията и антиутопията, филмът говори за Русия, разкъсвана между носталгията и суровата реалност.
Чрез любителски и анонимни филми, които събира от детството си, френският режисьор Андре Бонзел прави преглед на бурния си живот. Резултатът е „Проблясващите призраци на отминалата любов“. В крехките, забавни и трогателни образи с фрагменти от истории и минали емоции той изследва собствената си история и тази на семейството си, белязана от маниакални пристрастия към киното и секса.
„Ужасните деца“ потапя публиката в ежедневието на едно турско семейство – това на режисьора Ахмет Недждет Кюпюр, в което младите хора всеки ден се борят да отстояват свободата и независимостта си пред бащината власт, вкоренена в традиционните ценности.
„Кост от акула“ на Еманюел Лиша е за автомобил на организациите за хуманитарна помощ, които са навсякъде в Хаити след земетресението през 2010 година. Десет години по-късно, когато страната отново е в хаос и под строга блокада, тези коли са превърнати в мобилно пространство за срещи и дискусии между хаитяните.

Велин Манов

Подобни публикации