Момичето, което усещаше книгите

 Момичето, което усещаше книгите

Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? В романа си „Момичето, което усещаше книгите“ италианската писателка Дези Икарди отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател.
Торино, 1957 година. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха. Когато учителят на Аделина разкрива способността ѝ да чете с обонянието си, той ѝ възлага да разчете няколко книги и ръкописи, но разбира, че това ѝ причинява силно главоболие и загуба на съзнанието. Тогава я съветва да спре да прави това, да си почива и да започне да чете като всички останали ученици. Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език. Верняно започва да ухажва леля ѝ Амалия, прави ѝ подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина.
Дези Икарди е родена в Торино. Работи като копирайтър и актриса, но голямата й любов е литературата. Романът ѝ получава признание от читателите и критиката, като ѝ носи награди и номинации за най-престижните литературни отличия в Италия и Европа, сред които и за Европейската литературна награда.
Преводач на „Момичето, което усещаше книгитег“ е Ваньо Попов. Издава „Персей“.

Велин Манов

Подобни публикации