Нов превод на „Ад“

 Нов превод на „Ад“

По случай 700 години от рождението на Данте Алигиери излиза нов поетически превод на „Ад“. Изданието в превод на поета Кирил Кадийски, оформено с илюстрации на Сандро Ботичели и калиграфия на Костадин Кокаланов, доближава читателите до смисловите и естетически висоти на великото произведение.
„Ад“ е първата част от „Божествена комедия“, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва свръхестественото пътуване на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория „Божествена комедия“ представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха. Докато пише своята творба, Данте гради и обогатява литературния италиански език. В много случаи той създава нови думи, за да даде израз на страховитите си видения, неподатливи на наличните към момента езикови възможности. Сложната, центробежна иносказателност на поемата се проявява още в началната песен на „Ад“.
Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 година и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места дори да е неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, но макар и по-разбираеми за съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик. В лицето на поета Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската поезия и най-превежданият български поет в чужбина, великият флорентинец намери своя талантлив интерпретатор, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, сякаш Данте проговори на български, каквото беше усещането за сонетите на Шекспир, претворени от него.
Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – тъкмо това е амбицията на новия превод на „Ад“. За да възпроизведе възможно най-точно ритъма на Дантевата творба, Кирил Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е истинският двигател на повествованието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и т. нар. „тройна рима“ на оригинала, Кадийски ни позволява да преоткрием словесната красота, изобретателната сила и съвременното звучене на този шедьовър.
Данте Алигиери е италиански поет, писател, мислител и политически деец, роден във Флоренция през 1265 година и починал в Равена през 1321 година. Произхожда от видно флорентинско семейство, изиграло важна роля в живота на града. След възшествието на черните гвелфи Данте е осъден и принуден да напусне родния си град. По време на изгнанието си написва „Божествена комедия“, смятана за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. Наред с Петрарка и Бокачо Данте налага тосканския диалект като литературен език. Наричан е „баща на италианския език“ и „Върховният поет“.
„Ад“ се издава от „Колибри“.

Велин Манов

Подобни публикации