14-годишно дете разказва за Холокоста

 14-годишно дете разказва за Холокоста

„Червената панделка“ от Люси Адлингтън е смразяваща хроника на Холокоста през погледа на едно 14-годишно дете и могъща и вдъхновяваща история за това как надеждата оцелява дори на смъртоносни места.
Роз, Ела, Марта и Карла се намират в шивашкия цех на „Аушвиц-Биркенау“. Там няма имена, а само номера. И постоянен страх, че утре твоят номер може да бъде заличен. Ела е една от милионите, които преминават през нацистките фабрики за смърт. Тя може да крои и да шие – нещо, което е научила от своята баба. Баба, която може би никога повече няма да види. В сърцето на самия ад на земята, почти без сън и храна и със свито от ужас сърце, 14-годишното момиче трябва да шие и крои, да дава всичко от себе си, за да оцелее. Нейната задача е да шие рокли за надзирателките в лагера. Надзирателки като Карла – все още почти деца, попаднали в плена на нацистката пропаганда. В сърцето на самия ад на земята Ела трябва да намери спасителна нишка, с която да запази човешкото в себе си, спомена за цветовете и надеждата някой ден да се озове отвъд кошмара – в мечтания Град на светлината, за който нейната най-добра приятелка в лагера Роз ѝ разказва всеки път, в който мракът около тях се сгъстява. Но може ли детската вяра в светлината да победи и да се противопостави на жестоката реалност? Ела има план и цел – да ушие рокля на Свободата. И пази една червена панделка, която да я отведе към нея.
Базирайки разказа си на архивни документи и разкази на оцелели, Люси Адлингтън пресъздава реалната история на деградация, ужас и страдание в съществуващия в Аушвиц шивашки цех, пречупвайки я през погледа на най-невинните жертви на ужаса – децата. Произзведението е ярка, въздействаща и брилянтно написана творба, която напомня, че за свободата човек трябва да се бори, дори и това да означава да се изправи срещу целия свят.
Преводач на „Червената панделка“ е Марианна Панова. Издава от „Сиела“.

Велин Манов

Подобни публикации