Втора доза комични истории от Мария Касимова-Моасе

 Втора доза комични истории от Мария Касимова-Моасе

Идеята за „Записки от Шато Лакрот“ се ражда от реалния живот и като на шега Мария Касимова-Моасе превръща една семейна история в най-забавното аудиопреживяване за лятото, а себе си – в рок звездата на българската литература. Романът е написан първоначално за аудио като оригинално съдържание специално за слушателите на Сторител. Огромният успех на първия сезон е причината разказите за Шато Лакрот да се материализират в книга. Предстои втори сезон с нови 10 епизода смях, перипетии и културни сблъсъци.
„Записки от Шато Лакрот е книга, която си се развива сама! В този смисъл героите просто ме принудиха да ги доведа в България, този път в родното село на леля Дочка Гагаузка Злокучане, Самоковско! Там, разбира се, животът е доста по-различен от този във френското шато, но пък все толкова интересен и щур, а и героите са разнообразни, пъстри, истински чешити. В крайна сметка обаче най-важното е, че всички те са просто едни добри хора, които обичат семейството си и биха направили най-доброто за него! Казвам добре дошли и на новите Кака Маца Хърбата, отец Архимедии, МитЕ Интеуекто и куп други само наши образи, които правят сериала истинско приключение дори за мен, нищо че аз съм го писала!“ коментира авторката.
Талантът на Мария Касимова-Моасе е да разсмива чрез истории, които звучат колкото измислени, толкова и правдоподобни и близки до родната реалност. Хуморът е в идеални пропорции, без да стига до крайности, а езикът на авторката е толкова жизнен и пъстър, че преживяването става още по-запомнящо се. Тя залага на една винаги актуална и утвърдена във времето формула за успех – контражурът между българската народопсихология и привички и западноевропейските културни разбирания и поведение. Вероятно всеки слушател на мига може да направи препратка към поне един роднина, напомнящ му за някой от гостите в злокучанската резиденция. Без значение дали човек носи знатна аристократична фамилия или е отгледан от стар злокученски род, всяко семейно събиране е близко до апокалипсис.

Велин Манов

Подобни публикации