„В очакване на Годо“ отново на сцена

 „В очакване на Годо“ отново на сцена

Близо 35 години след култовия спектакъл на Леон Даниел, срещнал за пръв път родната аудитория с творчеството на бащата на абсурдизма Самюъл Бекет, „В очакване на Годо“ отново оживява на сцената на театър „Българска армия“. Режисьор е Иван Урумов, а сценографията и костюмита са на Нина Пашова. В ролите се превъплъщават Георги Къркеланов, Иван Радоев, Юлиан Вергов, Моню Монев, Петър Димов и Мирослав Пашов.
Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? А ние съществуваме ли?
„В очакване на Годо“ е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет. Тя е поставена за първи път през 1953 година от Роже Блен в малкия театър „Вавилон“ в Париж. Още на премиерата пиесата се превръща в сензация. Задържа се на сцената чак до 1958 г. и има над 400 представления, които са посетени от повече от един милион зрители. Две години след забележителната парижка премиера, пиесата е реализирана за първи път и във Великобритания от Питър Хол. Повечето появили се рецензии тогава са негативни. Ситуацията е преобърната от рецензиите на Харолд Хобсън и Кенет Тайнън. „В очакване на Годо“ печели призванието „Най-противоречива пиеса на годината“. Това е награда, която не е връчвана оттогава.
Драмата на Бекет търси цялото знание за битието единствено в човека. Кризата на идентичността е продължена в кризата на езика. За Бекетовите персонажи важи признанието, което авторът прави за себе си: „Нямам какво да кажа, нямам с какво да го кажа, но не мога да говоря“. Езикът не изразява личността и не съобщава нищо сигурно. Той служи просто за средство за комуникация, от която не произлиза нищо освен самота.
„Първо бях затворник на другите. Така че ги напуснах. След това бях затворник на себе си. Което беше по-лошо. Така че напуснах и себе си“ коментира Самюъл Бекет.

Велин Манов

Подобни публикации