Изящното изкуство на критиката

 Изящното изкуство на критиката

Излезе от печат есеистичният сборник „Изящното изкуство на критиката“ от Хенри Джеймс, прославян като един от най-великите писатели в света, а също и като един от най-прозорливите и умели критици от по-новото време.
Наред с неговите най-важни литературно-теоретически текстове, на първо място прочутото, основополагащо есе „Изкуството на белетристиката”, сборникът „Изящното изкуство на критиката“ включва и една поредица от критически портрети на писатели, от които Джеймс се е възхищавал и някои от които е познавал отблизо – увлекателно, елегантно написаните критико-биографични есета за Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев, Робърт Луис Стивънсън, Гюстав Флобер и други. Томът приключва с предговорите на писателя към неговите романи „Родърик Хъдсън” и „Портрет на една дама”, които дават представа за може би най-амбициозния му критически проект – осемнайсетте предговора, които Джеймс е написал специално за така нареченото Нюйоркско издание на свои творби. Тези предговори са блестящи примери за изключителната критическа проницателност на Хенри Джеймс, този път насочена към собствените му белетристични произведения; примери за творческото взаимодействие между критика и романиста.
Роден в Ню Йорк през 1843 година, но прекарал почти целия си живот отвъд океана, и преди всичко в Англия, където и умира през 1916 година, Хенри Джеймс е оставил огромно творческо наследство – двадесет и един романа (включително такива шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата”, „Посланиците”, „Позлатената купа”), голям брой новели и разкази, пътеписи, автобиография, критика, писма, бележки и коментари. Критиците виждат в творчеството му влиянието на Ибсен, Хоторн, Балзак и Тургенев, но оригиналността му е безспорна. В романите и разказите си Джеймс развива сюжета от гледна точка на героите, като често прибягва до вътрешния монолог. Българският читател е запознат с някои от неговите белетристични произведения, но тук, в този сборник, е представено за първи път на български език критическото майсторство на този забележителен творец. Много писатели от следващите поколения са се позовавали на Джеймс и са го цитирали в творбите си, например Колъм Тойбин, Джойс Каръл Оутс, Алън Холингхърст, а Бенджамин Бритън създава опера по „Примката на призрака“.
Преводач на „Изящното изкуство на критиката“ е Мариана Неделчева-Райкова. Издава „Колибри“.

Велин Манов

Подобни публикации