„Кучешки години“ на Гюнтер Грас за пръв път на български език

 „Кучешки години“ на Гюнтер Грас за пръв път на български език

За пръв път на български език излиза романът „Кучешки години“ на Гюнтер Грас. Изданието е в рамките на новата „Бисерна поредица“.
„Кучешки години“ е третият роман след „Тенекиеният барабан“ и „Котка и мишка“ от Данцигска трилогия на писателя. От излизането му през 1963 година са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век, отвеждат читателите от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само представлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани кратки истории, образци на висока поетичност и безпощадна сатира, но е и внушителен принос към денацификацията на Германия, което прави задължително присъствието ѝ във всяка национална култура.
В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев.
Гюнтер Грас е роден в Данциг (днес Гданск). След края на Втората световна война изучава каменоделство и скулптура, а през 1949 – 1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. През 1956 г. се установява в Париж, където остава до 1961 г. Писателят развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалдемократическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. През 1959 г. Грас публикува големия си роман „Тенекиеният барабан“, който му донася световна слава и го превръща в своеобразен говорител на поколението германци, израснали по времето на нацизма. Допълнителна известност носят на писателя романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006). През 1999 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.
Преводач на „Кучешки години“ е Любомир Илиев. Издава „Колибри“.

Велин Манов

Подобни публикации