Людмила Миланова с изложба „Как да изчезнеш“

 Людмила Миланова с изложба „Как да изчезнеш“

Steffi Lindner

Артистката Людмила Миланова от години се занимава с природни явления и естествена материя и тяхното манипулиране чрез технология. Интердисциплинарното ѝ изкуство впечатлява със своята многопластова концептуалност, част от която ще бъде представена в изложба.
„Как да изчезнеш“ (How to Disappear), ще ни срещне с естетически конфликти, като изкуствено срещу естествено, статично срещу подвижното, нематериално срещу материално. Проектът включва кинетичен обект, който свързва дигиталния с физическия облак, както и фотографски изображения, а закриването му ще бъде отбелязано с дискусия, която ще разгледа темата от философски, научен и артистичен ъгъл. Лайтмотивът е облакът – от една страна, като природен мотив, а от друга, като метафора за дигитално свързания свят и комлексните технически системи.
В миналото възприемахме облаците като романтичен ефимерен мотив, който трепти в полето между абстракцията и репрезентацията. Те като че ли се появяваха от нищото и изглеждаха мимолетни, хаотични, многообразни и загадъчни. Днес, както и при други природни образи на нашето време, в образа на облака се прокрадва и едно безпокойство. Облаците вече не са неутрални или красиви, не са фон за безгрижен летен ден. Те са проявления на нещо друго, което се случва и за което почти не си даваме сметка, но което усещаме на по-дълбоко ниво.
Думата cloud („облак“) е мода в комерсиалния свят, но въпреки това повечето хора не знаят какво е това, къде е, как работи и какво всъщност прави. Облакът в този смисъл обозначава дигитално свързаните технологии, интернет, една необятна компютърна структура и глобална мрежа за съхранение. Вътре в облака сме и ние и покрай това се губят всякакви контури. Нещата изчезват, контрастите се размиват, реалното се разтваря. В момента, в който артистката предприеме някакво действие на смартфона си, в изложбеното пространство се образува облак от водни пари. Всички ежедневни дейности на мобилното ѝ устройство, при които тя използва невидимото тяло на cloud-а, като например правенето и изпращането на снимки, видеоклипове или имейли, предизвикват появата на физическия облак. Облакът, който се е превърнал в cloud, отново става на облак, съставен от водни капчици. Този нов, изкуствено създаден облак, състоящ се от водни капки, с течение на времето неусетно изменя климата в помещението, като минимално, но непрекъснато увеличава съдържанието на влага във въздуха с всяка своя поява. Човешки коси, закрепени на стената, играят ролята на много опростен импровизиран хигрометър (измервател на влажността) и реагират на променящия се климат: те се удължават или скъсяват в зависимост от степента на влажност в помещението. По този начин наблюдаваме приспособяването на органичния материал към собствената му среда.
Людмила Миланова е родена през 1979 година във Варна. Понастоящем живее и работи в Кьолн, Германия. Първоначално завършва медийна теория в Университета в Кьолн, след което и визуални изкуства в Академията за изкуства в същия град. В художествената си практика Миланова се занимава с природни явления и естествена материя и тяхното манипулиране чрез технология. Тя работи често с ефимерни материали като мъгла, облаци, светлина или физическите закони на твърдата маса, като ги съпоставя с форми и конструкти, създадени от човека. Работата ѝ обхваща видео иинсталации, кинетични обекти, фотография, както и сценография и хореография за танцови постановки.
Изложбата ще бъде между 8 септември и 7 октомври в Гьоте-институт.

Велин Манов

Подобни публикации