Момичето, което си играеше с огъня

 Момичето, което си играеше с огъня

Новото издание на „Момичето, което си играеше с огъня“ на Стиг Ларшон – втора книга от завладяващата трилър серия „Милениум“ вече е на книжния пазар.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното ѝ минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават. По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един горещ репортаж, свързан с търговия със секс-робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности. Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
„Милениум“ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилогия. Още с излизането си през 2005 г. тя постига феноменален световен успех. „Момичето, което си играеше с огъня“ печели награда за най-добър шведски криминален роман за 2006 година. До момента от трите книги са продадени над 86 милиона екземпляра.
Стиг Ларшон (1954-2004) е известен шведски журналист и писател, чиито разследвания изобличават антидемократичните, дясноекстремистките и расистките практики в обществото и медиите. Трилогията „Милениум“ му носи изключителна популярност още с публикуването на „Мъжете, които мразеха жените“, който има две успешни екранизации – шведска и американска. Ларшон умира от сърдечна криза на петдесетгодишна възраст наскоро след като е предал на издателя криминалната си поредица „Милениум“ и не доживява нейното отпечатване. Носят се слухове, че смъртта му не е случайна и е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Преводач на „Момичето, което си играеше с огъня“ е Неда Димова-Бренстрьом. Издава „Колибри“.

Велин Манов

Подобни публикации