Непознатата Жени Механджийска

 Непознатата Жени Механджийска

„Край морето“

Художничката Жени Механджийска е сред онези имена, чийто образ днес изниква в мъглива аура на несправедлива забрава. Изложба частично я реабилитира.
За живота и творчеството на Механджийска има твърде малко данни. Известни са годините на раждането и смъртта ѝ – 1927-1990, няколко нейни участия в Общи художествени изложби през 60-те и 70-те години и пленерните пътувания из Родопите през 60-те години с художничките Лика Янко, Костадинка Цветкова, Мими Веселинова, Ваня Дечева, Олга Вълнарова, Райна Вунчева и други. През втората половина на 70-те години на ХХ век Жени Механджийска заминава за Париж.
Настоящата колекция е най-голямата известна към момента сбирка от картини на художничката. Експозицията се състои от 30 маслени произведения и 2 акварела, изобразяващи сградата на Руската църква „Свети Николай“ в София. Още на пръв поглед правят впечатление замахът и свободната четка на авторката. Силните контрасти, едрите и дръзки мазки издават силна емоционалност, пулсираща необуздана енергия на личност, за чиято индивидуалност днес можем само да гадаем.
В серия вероятно по-ранни творби още присъства фигуративност – натюрморт, морски пейзаж с къщи, ваза с цветя. Мазките обаче са едри, рисунъкът – експресивен, тоновете – ярки и интензивни. Цветът е основно изразно средство, но колоритът често е условен, напомнящ за фовизма. Формите са издължени, налице е деформация.
Класическата представа за пейзаж е изоставена. Формите са обобщени и представляват цветни петна и линии, поставени често в контур. Детайлите са опростени до крайност. Яркият светъл цвят от по-ранните пейзажи е отстъпил място на по-тъмни, по-монохромни тонове. Природата и предметното са почти неузнаваеми, близки до абстракция. Експресията е силна. Линията е свободна, извита, често съзнателно разкривена. Чрез нея художничката създава свои собствени форми, бегло напомнящи камък, хълм, дърво или река. Тя трансформира видимото чрез неин, специфичен изобразителен език, който се характеризира с динамизъм, напрегнат ритъм. В тази серия условно определени като по-късни творби, художничката сякаш открива себе си, формира стила си.
Изложбата е в галерия „Лоранъ” до 27 май.

Велин Манов

Подобни публикации