Носталгичната дистопия на Станислав Беловски

 Носталгичната дистопия на Станислав Беловски

Изложбата „Носталгична дистопия“ (NOSTALGIC DYSTOPIA) на Станислав Беловски е за артефакти от ХХ век, в която целенасочено липсват паметниците на Бузлуджа, Съветската армия и всякакви комунистически монументи, които свикнахме да ползваме като задължителен репер на „онова време“.
Това е изложба за урбанизма, в която нарочно няма човешки фигури. Тя работи с места и пространства, останали непроменени от бурната строителна дейност на „новото време“. Едни дискретни маркери по-скоро на индивидуалната памет, които у представители на различни поколения будят догадки кое какво и къде е, чертаейки траекториите на лични маршрути във времето. Както повечето проекти на Станислав Беловски, „Носталгичната дистопия“ тръгва от индивидуалното, за да изследва общото, и отправя критически въпроси към съвместното ни живеене, към функционирането ни като общество.
Преди 1989 година имаше една мечта по „западния град“, какъвто беше във филмите, разказите и редките пътувания на малцина. 1989-а донесе мечтаната свобода, отърсване от сковаващите догми на партийната идеология и централизираната икономика. Но отприщената частна инициатива, довела до ръст в строителството, поради корупция, липса на правила и критерии за качество и най-вече, поради липса на вкус, в крайна сметка – по думите на автора на изложбата – превръща най-големия град на нашето общество в едно „прашно, недишащо, грозно туловище“.
Архитектите на Европа от векове знаят, че обликът на града, планировката, акцентите, урбанистичните решения имат пряко влияние върху развитието на обществото, което живее там. А този нов град, който хаотично застроихме, с всичките стъклени и шарени сгради, с различни височини и обеми, изникнали на всяко възможно място, завзели пространствата така, че дори не може да минеш – цели нови квартали без улици – налага един много труден начин на живеене, задъхан, без комуникация, изолиран в спасяването поединично.
„11-те работи представляват моя намеса чрез колаж и рисунка върху фотография в малкото останали непокътнати пространства,“ казва Станислав Беловски и допълва: „Проектите и решенията на пръв поглед могат да бъдат изградени физически. Но убедителността на визуализацията не следва точно логиката на функционалността и утилитарния смисъл. Нещо като утопия, завила на грешния ъгъл…“
Изложбата ще бъде между 13 септември и 8 октомври в Credo Bonum.

Велин Манов

Подобни публикации