Размисли на Милан Кундера в романа „Бавно“

 Размисли на Милан Кундера в романа „Бавно“

„Бавно“ e първата художествена творба на Милан Кундера, написана на френски език Тя представлява размисъл за ефектите на модерността и технологиите върху светоусещането на индивида. Няколко сюжетни линии бавно се сплитат, докато не се обединят окончателно в края на романа.
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които – както един чешки израз определя сладкото им безделие – са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се стреми да си набави липсващата му динамика.
Жива легенда на европейската литература, Милан Кундера владее до съвършенство изкуството на романа, полифонията и фарса. Роден е през 1929 година в Бърно, но от 1975-а живее във Франция. Постига международна известност с книги като „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност“, „Непосилната лекота на битието“. Не по-малко завладяващи са есеистичните му книги: „Завесата“, „Една среща“, „Изкуството на романа“. Бляскавият експериментален стил на Кундера се характеризира с неподражаема ирония, метафизични размишления и философска дълбочина.
Преводач на „Бавно“ е Росица Ташева. Издава „Колибри“.

Велин Манов

Подобни публикации