Реално/Привиднореално

 Реално/Привиднореално

Юлиян Табаков представя изложбата си „Реално/Привиднореално“, която включва над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти, които ще пказват за първи път.. Експозицията се състои от фотографската серия „Вакуум“, видео инсталация по произведението „Към безкрая“ (Ad Infinitum) и 4 обекта.
„Тази изложба е много лична и силно емоционална като заряд. Повечето фотографии и 4-те обекта са създадени през 2020 и 2021 – може би най-тежкият период в моя живот. Време, в което минах през 9-те кръга на Ада. Приемам „Реално/Привиднореално“ за наблюдение на моето вътрешно състояние, без да съм сигурен, че все още мога да го обема изцяло“, коментира Юлиян Табаков.
Серията „Вакуум“ педставлява фотографски изображения, придружени с кратки текстове от нахвърляни мисли и наблюдения върху безвремието. Първоначалната серия, направена през 2021 година, се ражда от „извънредната“ ситуация Ковид-19 и наброява 60 всекидневни поста в социалните мрежи, съдържащи по една фотография и кратък текст за изобразеното. Едно положение, в което рутинните цели изчезват дотолкова, че остава въпросът за смисъла на това, което си правил и значимостта на отношенията, които си имал с хората около теб.
Видео инсталацията „Към безкрая“ (Ad Infinitum) е вдъхновена от едноименното музикално произведение на баща му Емил Табаков. 17-минутното произведение се ражда, докато Eмил Табаков лети към Япония и наблюдава изгрева от прозореца на самолета. „Движил се е към изгряващото слънце, а може би изгревът се е движил към него или и двамата са се движили един към друг. В края на произведението се срещат. Би ли бил безкраен безкраят, ако го срещнеш?”, казва Юлиян Табаков.
Първият от четирите обекта е Mother and Child United, за което авторът е използвал слонска опашка и синтетично въже. Понякога малките слончета хващат с хобот опашката на майката и тя ги води. Един процес на приемственост и развитие, на движение, а движението е живот. Произведението е малка препратка към Mother and Child Divided на Деймиън Хърст и коментар върху еволюцията на материята и плавното заменяне на одухотвореното с инертното и следващото го одухотворяване на инертната маса в съзнанието ни.
Следващият обект е „Черти“ с останки от палто от естествена леопардова кожа, детска играчка от XIX век. Подлъгващ е външният вид/формата. Понякога придава несъществуващо съдържание, а друг път скрива същността напълно. Кое ни кара да изпитваме по-голяма болка? Това, което изглежда болезнено, или това, което е родено от болка. Ако формата придаде смисъл, то не става ли той реален, или си остава привиднореален?
В „Подслон“ обектът – птиче гнездо, яйце и поцинкована тел, е намерен в складово помещение. В яйцето се вижда почти напълно развито птиче в „собствения си дом“. Така историите се настаняват една в друга: телта се е подслонила в склада, гнездото в телта, яйцето в гнездото и птичето в яйцето. Макар да са заедно и неразделни, всеки е съвсем сам и не може да се свърже с другите.
Последнит обект носи името „Без име за спасителите и спасените“ и се състои от пеперуди и овъглено дърво. Породен от „спасение“ едно от определенията на руската инвазия в Украйна. На старогръцки думата за душа и пеперуда е една и съща: Ψυχή (психе). Пеперудата в Древна Гърция е символ на душата, понякога свързвана и с мъртвите заради легендата за богинята на душата Психея, която се завръща от царството на мъртвите с крила на пеперуда. Освободител ли е завователят? Спасител ли е унищожителят?
Изложбата ще се състои между 28 септември и 23 октомври в галерия „Бял куб“ на „Топлоцентрала“.

Велин Манов

Подобни публикации