„Сонети“ на Кирил Кадийски

 „Сонети“ на Кирил Кадийски

Книжният пазар ще предложи на ценителите на поетическото писане изданието „Сонети“ от безспорния майстор на този жанр в нашата поезия – Кирил Кадийски.
Всеизвестни са пристрастията към формата на Кирил Кадийски, най-умелия стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия, чието кредо е стихът на Верлен „Във всичко музика най-вече”. Не бива да се учудваме, че сонетната форма, която по общо мнение представлява образец на европейското поетическо писане, най-добре подхожда на неговата афористична, философска нагласа. В тази традиционно закостеняла форма той влага ново съдържание, „налива ново вино във вехти мехове“. Хвърля мостове към традицията във формално отношение, а в съдържателно в сонетите му пулсират тревогите на човека от 21 век, по-всесилен и по-сам от всякога. Преводачът на поезия и поетът са тясно преплетени и едва ли някой ще се учуди, че след преводите си на „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ от Петрарка, след томчето „Поезия“ на Ронсар и най-вече след „Сонети“ на Шекспир Кадийски е съставил тази summa от своите авторски сонети, заченати през последните четиресет години. Сонети той е писал винаги, още като съвсем млад, от времето на втората си поетическа книга „Ездач на мраморни коне“ (1983). Това увлечение не го изоставя и по-нататък и с умъдряването се раждат стихосбирките „Пясъчно време“ (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „Петте годишни времена“ (1998), „Смъртта на бялата лястовица“ (1991), „Нови сонети“ (2003), в които сонетът заема почетно място.
След няколкогодишно мълчание, когато като Директор на Българския културен център в Париж усилията му са съсредоточени другаде, той „намира себе си“ в най-звънката поетическа форма и твори изключително в този жанр. Така се раждат стихосбирки, съставени само от сонети: „Alter ego“ (2008), „Битие и изход“ (2014), „Selva oscura“ (2014), „Стрелецът на Бурдел“ (2017), „Под Божия сандал (2017), последвани от „В покрайнините на света“ (2019), „Взривени сънища“ (2020), своеобразен апотеоз на сонета, и така до излязлата наскоро сбирка „Под синьото небе над жълтите жита“ (2022).
След две книги, озаглавени „Сонети“ (1999, 2012), в които е събрал сътвореното през годините, сега той ни поднася тази трета, най-голяма по обем, пълна сбирка на своето сонетно творчество. Отделните стихотворения в настоящите „Сонети“ зазвучават в синергия и образуват органична цялост, която добива размаха на впечатляващо поетическо дело. Логично в тази книга се появява и сонетен венец, връх, към който не всеки автор на сонети е дръзвал да се изкачва. И не само в българската поезия. По думите на Георги Миланов, автор също така на модерни сонети, Кирил Кадийски е най-големият майстор на сонети в българската поезия.
„Сонети“ се издава от „Колибри“.

Велин Манов

Подобни публикации