„Стъкленият похлупак“ и избрана лирика от Силвия Плат

 „Стъкленият похлупак“ и избрана лирика от Силвия Плат

През 2022 година се навършват 90 години от рождението на емблематичната американска поетеса и писателка Силвия Плат. Нейното творчество успява да разчупи патриархалните ценности на XX век и да промени представата за поезия и литература като цяло, а за съвременната поп култура нейното име е придобило статут на мит, икона, емблема.
Няколко житейски събития в биографията на американската поетеса белязват живота ѝ – драматичен брак с по-възрастния поет Тед Хюз, депресия, самоубийство. Те сякаш изместват вниманието от нейния огромен принос за оформянето на съвременния литературен пейзаж. И макар приживе Силвия Плат да издава само две книги – „Колосът и други стихотворения“ (1960) и романа „Стъкленият похлупак“ (1963), а стихосбирката, която оставя подготвена, но непубликувана след себе си – „Ариел“ (1965), вижда бял свят две години след смъртта ѝ, те задават коренно нов тон в литературата и отразяват ограничението на поколението, тревогите, безметежността на отчаянието – „зверското сърце на звяр като теб…”. И в „Стъкленият похлупак“ Естер е революционен общ образ, който се превръща в истински „спасител в ръжта“ за милиони читатели по света.
1953 година, Ню Йорк. Естер Грийнуд е напът да сбъдне американската мечта на милиони момичета и жени. Във време, когато жените са предимно домакини, Естер завършва колеж с блестяща диплома и започва стаж в престижно списание. Очаква я най-бляскавият живот, който Голямата ябълка може да предложи – партита с поети и писатели, модни дефилета и фотосесии, галерии, ресторанти… целият свят е в краката ѝ и очаква да го завладее. Но докато очакванията и изискванията към нея растат всеки ден, мечтата започва да се пропуква. Щастието някак все ѝ се изплъзва, а през пукнатините се промъкват депресия, отчаяние и вина. В епохата, в която стимулантите се предписват като витамини, а депресията се лекува с електрошок, младата жена надава безмълвен вик за помощ, който отеква в душите на читателите.
Изящно огледало на своето поколение и предсмъртен дневник на една епоха, „Стъкленият похлупак“ продължава да звучи все така актуално – безсмъртен разказ, който разклонява живота в смоки¬новото дърво на всички мечти, емоции и желания, на които е способно човешкото сърце.
Преводач на „Стъкленият похлупак“ е Людмила Колечкова, а на избраната лирика – Владимир Трендафилов Издава „Сиела“.

Велин Манов

Подобни публикации